1.04.14 г.

покой

"who's gonna teach 'em wrong from right
who's gonna tell 'em it's all right"

Постоянно преобръщане. Няма спиране. Едното значение. После другото. Едно схващане, после друго. Поредното. И не мога да се спра, казах. Не мога да избера. Пробвам всичко, което е допустимо и не, дори, понякога. Добро и зло. Което и да поставя на себе си, все не ми отива. Не ми стои. Пада само след време, отмива се. Като зле залепен плакат след обилен дъжд. Няма го. Няма ги. Само ги гледам отстрани. Гледам и другите хора, как охотно носят всеки един една и съща ментална премяна. Завиждам. Аз не мога в един дух да стоя - моя дух постоянно се бори и воюва, гуляе и нощува, в съня се преобразува и на сутринта наново умува, рядко общува, само обезличава...отличава и оценява, предава и препредава, създава и пресъздава. Един чорап гаща плява. Умира и тази, следващата дай. Не бива. Остави. Не мога. Заеби. Каква ти личност, какво значение. Смехотворно умопомрачение, и след това изгрев, ей го там, до зорница, и после си извън. Цялата работа идва още от детството. Просто не можех да съм фен само на един и същ отбор. А хората постоянно ме питаха "ти не беше ли за тези". Ами, може и да съм бил. И оттам, автоматично, станах предател и никой не искаше да ми се довери, защото хората ги е страх да не им изменят. А аз не съм спрял да се изменям. Агент Метаморфозис - това ако имах агентурно минало. Но аз нямам минало. Хората като мен не държат на това, което е било. Не държат и на това, което е. Гледат го с усмивка(миналото), в най-добрия случай, и си припомнят хубавите времена. Нов ден, нова премяна, нови схващания за разбиване и номера за отбиване.

"If a mind doesn't change, then it doesn't mind." - Friedrich Nietzsche

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...