шматки

Шум се вдига,
за няма нищо!
Говорят за него,
а Той си отишъл!

Тръгнал, някога,
на път.
Прогонен,
взел си слава за изпът.

И одумват го,
млади и стари.
Кой, кой
където свари.

А не чуват,
че го няма.
Че бълнуват,
от устата пяна.
Страх от призрак
вражда от сянка.

Дори тя,
от стомана пада.
Пред нея,
само свада.

Победихме, викат,
а не виждат.
Той се е нагледал,
сам си е отишъл.