4.11.14 г.

то се не знае

Която църква преподава кротост, тя е господар на злото. Който казва моля извинете мойта скромна личност, той крещи от неприличност. Вика да не те обидя, оня дето не е предпазлив. Мие си ръцете сам мръсника, чистият сапун не ще да бара - па защо, боли го фара. Войната учи само ни на простотия, щот едни се бият, друг умира. Телевизорът да се обяснява не спира, сякаш е виновен, а умът му нищо не побира. Не подбира и тос що в книжарница отива "да огледа" - или знаеш що четеш, или глава върти посока слънце слънчогледа. Там където трябва личност, няма място за тълпа - а тълпи се всеки да е някой, макар и да не знаят как. Вика ми огледай се, оня що мене гледа, нима съм сляп за вас, господа прости говеда? Аз, който от себе си далеко по не гледам, взема ли да се огледам, може и да прогледам, и тогаз как ще се поддържам сляп? Няма да ми стига ни хляб, ни постеля, ни паница, ни повеля.
А къркори, та се не трай, коремът. Пак е време нещичко да смеля. Щом се сещам, значи, дишам, далеч е още, не съм се аз отписал - оня, дето акта си за раждане сам е подписъл - него диря. Който знае де е, да сигнализира. Номерът за връзка е прекъснат. Пичът с брадата е обръснат. Няма вече кой да казва "Ти нагоре, ти надоле". Едните да вървят при другите - там дето хора се тълпят - да разберат що става. Другите... на майната си да вървят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...