да бе да

Когато побягнеш от себе си, по-добре не се връщай, но и не спирай, за да не те застигне предишната ти същност, която също има темпо (на умиране). Отдалечавайки се ти убиваш. Спреш ли да се замислиш, умираш сам. Огледай се и ще видиш колко по-объркано става. Понякога е по-добре да се ходи със затворени очи. Все пак бягайки, след време ще осъзнаеш, че бягаш в кръг и настигаш себе си, по-скоро нещото, което си (у)бил. И се припознаваш, става ти носталгично. Уви, два пъти един и същи човек не можеш да бъдеш. 

(Никога ли не си се замислял, че ден от годината не отговаря нито на предшественика си, нито на наследника си и въпреки това си приличат.  Ще ти се струва, че повтаряш грешките си, макар и да не е възможно. Ще си мислиш, че си бил глупав/умен, но и това не е възможно. Човек може да бъде единствено в сегашно време, Ако човек е бил, то той вече не е. Метафизически казано. Ако си бил дебел и сега си дебел, провери си метафизиката. Красивото на миналото е, че не се повтаря и обикновено се случва веднъж. Опиташ ли се да реставрираш себе си, по-добре се замисли какво се е случило, че вече не си същия - бидейки същия (себе си). Не мисли, обаче, че ти си причината. Има защо ден с друг да не си прилича, човекът от вчера да не разпознае себе си днес (или да се припознае). Киркегор спори, че един от малкото начини да си щастлив е да си припомняш (щастливите мигове). Според същия датски философ, неправилно набеден за баща на екзистенциализма, животът бива да се разбира с поглед назад (наобратно?) и да се живее с такъв напред. Ако следите накъде бия, ето ви извод - най-голямата стена и бич за човека, това е признаването и претворяването на миналото в сегашно и търсенето му в настоящето. Това спира всеки човек от достигане на пълния си потенциал и преодоляване на себе си. Спреш ли, значи си умрял. Не продължиш ли, независимо от причината, значи си умрял. Човек, за да е пълноценен, няма право да носи несполуките си в раница на гърба, защото тя ще става единствено по-голяма и в един момент човекът ще бъде скършен. Исус ви е простил, простете си и вие.)
"Дух е животът, който сам забива нож в живота; със собствената си мъка той обогатява своето знание."  Ф.Н.