огънче

Смесих малко ден с нощ, почувства се като водка-скоч. Махмурлукът на чувствата ми сега  боде изпод веждите. Това е преживяване, т.е. ще се преживее. Упражнение на търпение. Ще мине днес, утре няма да закъснее. Мечтая да се ичзключа, да свърши всичко, що ме кърши. Вместо всяка нощ да боли като последна, да можех простичко и спокойно да легна. Буря от мисли се е загнездила между ушите ми и няма отърване, само омъртвяне, т.е. отново ситуацията е типична, а белегът за това е липсата на решение. Забавното е, че винаги съм се смятал за имунизиран към болежките на слабия дух, на нервното самосъзнание.
Откакто се събудих, не мога да се позная. Това усещане единствено се повтаря. Като сън на яве, иска да ми каже нещо, а аз огъня размътвам с нафта. На тая вечна клада се препича мойта екзистенция без форма и жаргон. Първите няколко дни си мислех, че в един момент ще свикна, ще изтръпна и болката ще отмине, ще се пейзажира и няма да се усеща. Затуй игнорирах. С отлагането, уви, постигнах завишено налягане и сега пращи злия дух, като шум в глава на глух, пух, пппппп. Психоза. Метемпсихоза!

Метемпсихоза... Три дни по-късно водата се избистри, шума отшумя и бойците легнаха да си починат. Пречистване самонастъпи. От огъня излезе форма без сянка. Изкован бе новия. Бурята роди прекрасност, способна да се изобрази единствено като мимолетно осъзнаване. Приемане на двете уж противоположности като едно цяло. Човек може да има много лица, но това не го прави много хора. Чувствата може да варират, но това не ги прави по-малко чувства. Важно е да се знае, че те са като ластик - опънеш ли прекалено силно от едната страна, ще изпращи от другата - или ще се скъса. Но кръгът не бива да прекъсва. Кръговратът на духовните движения, метемпсихозата, е процес безкраен, досущ като човека. Вечно и безконечно, тъй както несъзнаваното си играе със съзнанието, човек се оплита в себе си. Разплитането на себе си е въпрос на характер и сляпа вяра. Не се заблуждавайте, обаче, че щом бурята отмине, това бележи край. Напротив. Новото начало е винаги тихо и неусетно прераства в конфликт, който не бива да се избягва, щом удари час. А до тогас - изпуснал (се) е който се е отпуснал.