визия

Глупостта ми ме застигна. По-скоро ме надмина. Почти реших да се спомина. Споменах ли, уж се върнах, а отново съм в чужбина. Страната на неразрешените конфликти и интереси, интересните конфликти и като цяло, кофти истерия. История с повторение, ненаучен урок - безкрайно заточение, освен ако не изляза с решение. Едно, което да елминира всички несгоди. Ако изобщо съществуват такива неща. Отскоро ми е проблем това със съществуването. Не екзистенциализма. По-скоро фактът, че ме притеснява. Притесняват ме и други неща, пряко и непряко наобиколилите орли, които при по-задълбочено вглеждане като нищо да се окажат лешояди. Върхът - падина; планината - картина на стената; реката блато и гледката - зад решетки. Ако ще и по мръсотията да ходя с чисти подметки, ако стойността над тях е безбожно безотговорна и нелицеприятна, следват единствено забавности. Поне лицето ми все още изглежда приятно. Вътрешността и външността имат способността да се разминават на влизане/излизане. Поне докато човек не открие портрета на/във вътрешността. Е, какво от това, нали до тогава е било забавно и сме се забавлявали, привидно, по крайния резултат най-добре личи на що човек е постилал, отлагал, отмивал от съзнанието и съвестта си през годините. Но хайде, стига с тия фасони, вижда се, вече няма помпони, нека настъпва и се свършва, нима това не е мечтата на всеки провинил се. По-скоро всичко да свърши. Не, нека продължи! Нека се вият виелици, нека се види от що сме (с)ковани! Философията настрана, когато човек е в неприятности, единствения фактор е Бог.  Това никога не е било по-различно.