illest doby alive

Извиват се ръцете ми като облаци преди дъжд. И това обстоятелствено стечение дойде изведнъж. Не просто неподготвен, а попарен ме завари тъс попара неизсърбана, не пожали що живота до тос момент у мен бе оставил, тлен, един боклук несъвършен. Защо да действам като тъй или инак съм обречен. Трябва да проумея тоя руски фатализъм. Може пък да преживея бурята от грешно развили се събития, може пък да се тества именно моя пост-депресивен стоицизъм. Може па и да греша. Не бих се учудил, вече, след толкова невери и затворени съзнателно истино-пропускливи двери. Навярно съм излишен, като всичко останало идващо от мен нещо-нищо. Това и много други от тия сладки нещица никой не ти казва, трябва да си ги просиш и то само ако ги търсиш, а кой търси тъга съзнателно? Никой. Съм. Аз. Никой и ще си остана. Тъй като смъртта ми нищо не би променила, аз съм безсмъртен, па макар и ненужен. Докато намери ми се приложение, ще стоя в това положение на изтощено изнемощение и ще гледам как всичко пред мен се срива, без да идва моя ред, макар да съм най-отпред.