Ще

Понякога ще си предложа, че тъй ми се ще.
После ще обвиня съдбата, че просто не ще.
Ще се усмихна и ще продължа, ще или не ще.
Може и да се мотивирам, пък дано да ще.
Ако това не ще,
 ще се оплача не,
 не ще дори да плача,
просто тихо през нощта,
докато сладко гълъбите спят,
ще се помоля всичко туй да спре,
пък нека да не ще.

Накрая все се стига до познатата тревога,
 отказът и крачките в несвяст,
 пък ще стане к'вото ще.
И така, ако не се запитам до кога,
може и да не е толкос зле,
може пък дори да ми се прище
 без да ми се отще.

В света на нещости за мен неуловим,
улавям се в мрежите на битието,
 и ми е жал за човек любим.
 Никъде не пише не обичай,
 дори и да си разорен.
От любовта не се отричай,
г-н обременен.

 Нима върви да се уплаша,
от някакво си просто изпитание.
Нима върви да се откажа,
без да положа някакво старание.
Но ако всичко е в противовес със моята натура,
върви ли да се гърча,
ако ще и после да възкликна, вижте,
аз съм успешен,
макар и изнурен,
аз имам пари,
 макар и бездушен,
аз имам живот,
макар и ненужен...

Ще стана нещо все,
ще ...
и ще си трая,
за ще и за не ще.
 Ще се усмихвам,
ще се преструвам,
че за почести жадувам,
щъ или не щъ.
И тъй,
докато пукна,
пък да става квото ще.