седиш като на забавление
обаче, в очите жадни се чете
елегантно съжаление
че си тук, сред тия, жалко
че не се получи с друг
на друго място или планета
но уви се, тук
от няма как и на къде
прощално, съжалително
блееш в неизпълнени мечти
къде отнесоха се дните
когато нашите родители
се смееха над нас
и горди бяха
щом проговорихме със глас
и ни се караха
когато бяхме боси
ех, сега го носим
у дома, красивото забвение
и гледаме с премрежени очи
наужким забавление
къде остави
помниш ли
онез красиви празници
на гонене и криеница
на блянове и наздравици
изчезна всичко
ще речеш
но се дръпна първо ти
и после диря що остави
не те позна, та се отми
и вече, на възраст малка
но преувеличена, мислиш
къде остана вечерта,
сломена
в която си сгрешил
остарял
и чак сега, опомнил се
глава клониш
дорде усетиш
се мениш
...
то не останало
дето
все не оставаше
накрая
взе че се о(т)каза
всичко
Няма коментари:
Публикуване на коментар