27.09.16 г.

ръжда ме хваща

Бих искал да намеря съкратено обобщение на свеоте завещание. Там изписан бих бил от поне една екзистенциална бохема. И нека се чете между редовете, много моля. Най-добре през ред. Отзад - напред. Заглавие - за един умрял проклет, поел се и неиздържал (собствената си тежест на невежа).

Уви, свежест повява ме от река мърлява, кожата на лицето ми суши и после ме силогизират - снощи пак си пил. Прекалил, бих, стига да ми доставяше удоволствие. Сега удовлетворям се със залез по никое време и време все по-кратко и по-рядко за човек без търпение трябва да се въведе като престъпление от тези, на които това е задължение и моля.

Преклонение към една светеща душо-лампа, амампа, и аха и тази нощ нещо да хапна. Почти е невъзможно да се ориентирам, а дори не съм се изгубил. Лимбото е парадоксално стабилно, но силно непоклатимо. Сякаш всичко и нищо се случват във всеки и никой момент не отразява пропорционално, а все праволинейно изглеждат нещата.

Изглеждам и аз, на нещо приличам, скъсани дрехи обличам, пробити обувки, отивам в протекла сграда и там тихо страдам, докато никой не ме наблюдава, макар и от хора заобграден. Живот като на монитор. Протича, докато се молиш нещо да не протече/изтече. Не и от мен. Ассам железен.

И така докато ръждясам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

кккк(а)р ай

на 26 безсмъртието умира, точките се пресичат и става кисело сутрин ти се повръща, вечер ти се самоубесва, а посредата пълнеж макар пораж...