27.11.16 г.

малко коте, реализъм има ли

Реализмът или по-скоро космо-феминизмо-реализмът е едно гротескно изображение на нефилтрираният ежедневен живот на жената, което ни се представя като нещо привлекателно и  обозримо сексуално едва ли не, с цел мъжете да свикнат с жените и целият този процес от събуждането на жената до пиенето на кафе с разхвърляни дрехи да приемат за нормално, щото видиш ли, то е нормално. В рамките на ежедневие напоено с есенция от феминистичния реализъм вече изкривяването в призмата на разбиранията е опасно не само за традиционното мъжко съсловие като доминиращо такова, но за човешкото съсловие като цяло, тъй като реалността неизбежно се диктува от нагласите, които се продават най-добре къде - в каналите за масови комуникации.

Макар социумът на вълната на пост-модернизма да мигрира във социалните мрежи излизайки от смисъла на примитивната вече социализация, той бе използуван като едно наивно дете да направи свирка на странник във парка, защото, видите ли, било нормално. Колкото са нормални високите данъци, но това е друга тема за размисъл и клони към комунизъм. Всъщност на прицела ми е империалистичния капитализъм и границите на моралната разруха и анархия, защото вече хора от компютъра те стрелят с дрон от хиляди километри.

Това не е яко!

Но правилния път в случая изисква по-задълбочени и внедрени в реализма съждения! Стряскощо е колко неща може човек да открие само чрез собственото си зрение! Какви катарзиси се крият във мрежата му от най-близки реално съществуващи приятели. От цигара с непознат и бира с полу-почти някъде (от) там познати в домашна обстановка. Звучи толкова двадесети век! Почти е непростимо, ма то ми много хубаво бе. Как тая държава да мине от селения и Бойко на професионализъм и концептуализъм, към креативност, идеи и съдържание, което не бие на кухо, на чалга и на диви битовизми от типа на тиня ден и нощ.

Въпреки това за да ни задържат обратно в заблудата ни и да ни накарат да останем търпеливи въпреки очевидните неперфектности на въпросните, те да бъдат обожавани, защото накрая получаваш един инстагримиран образ в който си се влюбил и това да те държи далеч от себерефлективния реализъм и от осъзнаването, че това е един огромен и изкуствен фарс.

Всеки може да попадне жертва на този вирус, но веднъж излекувалите по наблюдения страдат от нескверно щастие и изпадат в краен хедонизъм. Излишно е да казвам, че в това измерение не само, че изборът на неща за правене съществува, но той е всевластвуващият закон. Личният избор и индивидуалните желания. Убеден съм, че в есенция това е прословутия Айн Рандов обективизъм или това, което идва в пост-модернизма под формата на свръх или метареализъм, също може да се използва и терминът пост-реализъм, но това е за бъдещите генерации да развият.

Ние може да се фокусираме върху настоящето си като единици, но и като едно - мъжеството на този свят, развито от Ницше предостатъчно в Ecce Homo и множество други негови трудове, но моето послание към читателите е следното:

дръжте се за топките. това ще боли

1 коментар:

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...