25.06.12 г.

Рандъм запознанство.



- Ех, какъв си хубавец. Къв си ти?
- Ъм, здравейте, аз съм Еразъм студент п…
- Ми не те питАх как са казваш, ама нищо. Аз съм Куха Филиева, многу мий приятну да се запознаем. Какой туй твойто странно ими Иразъм?
- Айде бе! Не думайте! Ама аз не се…
- Сега ли? Мииии, добре, айде! Няма ли да ма цилуниш?
- Моля?
- Ти викаш айде, пък сега ми съ дърпаш и са молиш.
- Не, аз, такова, имах предвид, че името Ви Ви отива изключително много. Иначе не се казвам Еразъм, това е името на програмата п…
- Гледай го! Мизерник! Още ни сме са зъпузнали, той вечи ма лъжи за имиту си, чи и ф лиглоту си иска да ма вкарва пут някакви фалшиви притенций. Сига сигурну щи кажиш, чи и студйент ни си. Нищасник. И другити ли тъй ги лъжиш?
- Мисля, че не ме разбрахте правилно и моля Ви, не ме наричайте лъжец. Оххх, колко сте, как да се изразя, улекотена до максималност в минималистичните си мисловни процеси, които пък, от своя страна, смея да твърдя, отсъстват с пълна сила.
- Ко значи туй?
- Общо взето, че сте слаба, красива и очевидно изтъкната интелектуалка.
- Аз спортувам, затуй. Всеки ден ходя на фитнис. Мирси, ама ти си бил гулям чаровник.
- Някоя тежест да е сполетявала заключителното образувание на тялото ви отдолу нагоре напоследък? Не ми отговаряйте, всъщност, няма нужда. И аз Ви благодаря за красивите и не до там правилно произнесени думи. Бихте ли била така добра, ако обичате, да ме освободите незабавно, с точност до моментността, от присъствието си? 
- Бе къв мъж си ти бе? Ся щи кажа - никъф!
- Бързо забравяте предишните си твърдения, ако и също така бързо се отметвахте от присъствие…
- Найш ко щи кажа, ти мойш само да си мичтайш да имаш такава като мен.
- О, не ме разбирайте погрешно, не искам да ви обидя по никакъв начин. Аз, такова… - премисля стратегията си внимателно - наистина си мечтая да имам точно такава като Вас, но разбира се, както всички знаем (и се надяваме), мечтите рядко стават реалност, за добро по-скоро, отколкото за зло в този конкретен случай.
- Шси мичтайш ми, де ши идиш. – телефонът й звъни, тя го вдига – Шушиии, аку знайш тука идин как ма сваля, обяснява ми съ направу ф любов ощи от първата срйеща. Смятай колку съм сйекси, щом толкус бързу иска да ма налази. Знаех си, чи силикона в уснити подчертава по-дубре усмифката и прави дубро първу впичатлйенийе. Чакай саму да го разкарам и щи съ убадя пак. – затваря телефона – А, ама той сам съй разкарал. Луда рабута. Сигааа, ко щях да прая?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...