Бедния студент

И този ден ще започне със събуждане, чувствам го. Гений съм, че правя това откритие. 8 декември. Пардон, вече 9-ти. Или поне би трябвало да е, ако следваме някаква последователност в изгревите. Не че съм заварвал някой. По-скоро те заварват мен.

Ох колко съм жаден. Сигурно съм пил снощи. 

Скачам към тоалетната за вода. Скачам май не е най-точната думичка. Клатушкам се. Олюлявам се. Подпирам се. Фокусирам и стигам. Сега, кое е студеното на тая чешма.

Глък-глък-глък

Муаааа, бърша си устата и се кефя. Замръзнаха ми зъбите, фък.

Нещо съм замаян, ама поне не ме цепи глава. Нали затова е планината, да омекотява махмурлука.

Иии сега къде са ми е телефонът? Туй е въпросът! Естествено, че е под леглото... Навеждайки се осъзнавам, че и други части от тялото ме болят, т.е. май съм правил секс. Браво на нашето момче. Ако и до 9 месеца не ми звънне телефонът, всичко ще е ок. Все си викам на акъла, че колкото и добре да живееш, някоя ти казва „Ти си бащата.”

Пооблякох се, всичко ток. В главата ми още звучи нещо от сорта на „тук поставете откъс от любимото си чалга парче” и умирам от кеф. Пих, ебах ииии тия три работи.

Май е време да изпълня ангажимента си към природата и да отпратя послание в небутилка. Изстрелвам го а ла Спиди Гонзалес и дим да ме няма. Някъде по средата на двете действия обаче, с пласт мека тоалетна хартия, напипвам нещо странно по четирибуквието си. Тогава осъзнах, че това няма да е обикновено бърсане. Погледнах си боксерките – опааа, май съм се и понасрал лекичко.

Нищо! Тати ме е учил, че не се ли осереш, не си мъж. Не съм убеден колко процента буквалност е влагал в думите си и дали е имал способност да предсказва бъдещето, но…way to go, motherfucker.

Май имам нужда от душ. Или? Аре нека първо да сляза да хапна, така и така съм я платил тая закуска, к’во като е 1 PM. Ние и в два можем да ПиеМ, нали?