29.12.12 г.

опис на звук


Разбирам колко е студено едва когато сравня парата, която излиза от устата ми след пресилена въздишка и парата, която се надига от чашата чай, предназначена за утеха и временно затопляне.

Взирам се в тази пара, сякаш в нея виждам спасението. Ароматът е опияняващ, навява на самота – такава, каквато я обичам, семпла, - но това само съм го чувал, признавам си. Щях да го знам, ако имах обоняние.

Нищо не е толкова хубаво, колкото да си пиеш топлият чай под звуците на приятни инструментали – цигулка, пиано, чело, контрабас - и поглед, вперен в буквите на електронния четец.

Сякаш можеха да променят света.

Сякаш щяха.

Тя ми каза, че нищо не е от значение, когато гледаш не с очите.

Наречете ме лаик, но научавам много повече наблюдавайки, отколкото разсъждавайки. А самият процес наблюдение бих окачествил като второто най-смислено нещо, с което човек може да се захване приживе. Първото е да прегърнеш някого.

Тогава, някъде между страници, смартфонът изписука и разреди идиличната тишина.

Навън беше светло, луна бе обляла с оскъдна светлина сенките, преливащи в колебливата мъгла. И някъде там бях аз.

Там и ще си остана, поне докато не свърши чаят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...