Кога ли хората ще се обърнат към човешкото, загърнат пошлото и обгърнат невероятното. Говорим си със съмишленик, че на всичко това му се вижда края и че е време за следващия левел, който по-скоро ще се изрази в back to the very basics. Май във всяка една епоха се наблюдава момент, когато хората просто се връщат назад, само че по новия начин. Универсалността. Хем правим нещо свръх ново, хем то е старо колкото света.
Като казвам краят, не говоря за края на света, а края на света такъв, какъвто го познават тези, които са най-напред с него. Далеч съм от мисълта, че всички познават света по един и същ начин, дори по приблизителен, тъй като всеки сам има право да ограничи себе си колкото е възможно. Та, на всичкия този свободен пазар, който тепърва сякаш навлиза в България, е време да му казваме чао. Свръхпроизводството, освен да си ходи там, от където е дошло, за друго не се сещам.
Парите, другари, много скоро ще са абсолютно ненужни. Вие само си мислите, че те са средство, което води до блага. За съжаление са нещо като необходимост, но не за дълго. Въпрос на време е човечеството да измисли "новото нещо". Новата система, която ще премахне старата, но най-вероятно просто ще я адаптира.
Фактът, че има цивилизации, напълно незасегнати от "американизацията", е страхотно. Т.е. всеки може да се спаси. Първо обаче как да обясним на хората, че имат нужда от спасение. И да не ни вземат за някаква секта или религиозно-фанатична нискоинтелигентна, да не кажа чисто малоумна, групировка.
А, да, и да си отгледаме здрави индивиди. Здрави в този контекст означава напълно незасегнати от промивките, които ни пробутват от тук и там. Също чрез разисквания, стигнахме и до извод, че явно хората имат нужда някой да е над тях. Въпреки, че стълбицата е малоумщината на миналия век и свръх простотията на новия, но...
Усещам, че плавно изпадам в плен на мислите и размислите си, които са изцяло във ваш ущърб. Ставам цинично едногледноточков, което, както и да бъде погледнато, е най-малкото неразумно. Но, поне според моите наблюдения, разумът не се добавя насилствено. Нищо не се добавя насилствено.
Само солта.
Вместо да се чудите каква работа да си намерите, каква нова позиция, по-атрактивна, да заемете, прочетете някоя книга за съдене на култури. Ако мога да си позволя да перифразирам една сравнително скорошна статия в Ню Йорк Таймс, която няма нищо общо с политическата полуапатия в България, ще кажа: огледайте се, докато все още има какво да се види и докато то е различаеммо от всичко, което се задава, сякаш неизбежно.
Сякаш неизбежно...
И това, т.нар. пазарна икономика, ако не е робство....
ЕС е по-калпав и от съветският.
Няма коментари:
Публикуване на коментар