Обяснение 20:13

Зелените, сините, червените. Тук болестните състояния си имат цвят. Душевно болните нямат нужда от професионална помощ, защото сами се събират в т.нар. политически партии. По-болните (и мързеливи), които нямат достатъчно низост, пък, учленяват граждански и прочие движения за промяна. И завличат милиони покрай себе си. Лека полека, омърсяват и последната останала чиста душа, ако все още има такива…

Желанието ни за т.нар. промяна не е чисто. Ако беше, нямаше да го подхванат всички тези, които да окачествя по някакъв начин би било обида за клавиатурата ми. Защото всичко тук се прави между другото. Дали има и една трета от тази нация, която да си върши работата и да прави всичко с удоволствие, а не със задни мисли и прочие. Всеки гледа себе си и се чуди какви дивиденти да извлече. Как да се облагодетелства от създалата се ситуация, за сметка на много други. Изродили сме се като нация до там, че ако нещо, в което на пръв поглед има келепир се роди днес, утре всеки втори ще е специалист по него и ще се опита да „помогне” на всичките си познати. А всъщност сме специалисти само по едно – по предателството.

Предателство към родината, към себе си като индивиди с морални ценности, към децата ни, към близките ни, към душите ни, към природните ни дадености, към самата природа дори, ако щеш, към родителите ни, за дето са ни създали да се трудим…

…главно протестират тези, които по една или друга причина са останали извън "играта", извън политиката. Които не са открили друг начин да се облагодетелстват. Някои протестиращи се намериха в партии, които използват изстрадалия български народ за лични облаги. Които са решили, че не им се работи и са намерили начин да не правят нищо. Отколе в министерски съвет, а и не само, се навъртат всякакви  бай ганьовци. Най-елементарният пример, който мога да ви дам: нито президентството на РБ, нито министерски съвет, си отговарят на и-мейлите.

Ами за какво сте там? За какво сме ви избрали и избирали? Да ни игнорирате по всячески начин? Да не ни отговаряте при най-обикновен опит за комуникация? Кои сте вие и колко точно сте се самозабравили?

Кои сме ние, обаче, също е въпрос, който трябва да се постави на дневен ред. А да се оправдаваме с това, че всеки човек греши, би оправдало 99% от световните престъпления. Останалия един процент се изразява в онова предателство, което споменах. Защото го правим напълно съзнателно.

Хората обаче продължават да идолопоклонничат и да се поддават на манипулации. Продължават да купуват продукта, от който са афектирани, инфектирани и който със сигурност ще им донесе гибелта.

И макар всички да умираме по един или друг начин и от значение да е само това как живеем, очевидно с предното няма нищо общо това как сме живели. Заравяме злощастията в миналото и се надяваме, да не ни преследват. Всички тези неправилни избори. И продължаваме нататък. Само че в тази вселена, а и във всяка друга, нищо не умира. Душите ни се прераждат, енергията броди. Човек не е толкова могъщ да каже край и толкова, от утре съм нов и започвам на чисто.

И не си мислете, че църквата или която и да е друга институция – нищо против тях, напротив, те поне вършат нещо добро в техните очи и в очите на много други, - могат и ще ви помогнат. Вярно е, че всички имаме нужда от помощ, но това трябва да го потърсим първо в себе си и в собствените си дела, а не да се правим, че правим нещата и като спрат да ни гледат хората, да си правим каквото си искаме.

Ти или си човек или си някъде измежду нюансите.

Всичко е резултат на този продукт, който купуваме и купуваме. Защо продължаваме? Защото нямаме избор. Защото всеки гледа първо дали другия ще надигне глава и тогава, ако не му се случи нищо, надига и той, но междувременно продължава да се оглежда дали ситуацията не се променя. Лесно е да си със силните на деня, но кой си ти че да определяш кой е силен?

И отново стигаме до момента, че всичко е субективно и всички кошмари са в нашите глави, но докато са там, ние подсъзнателно ги материализираме в тази реалност, която населяваме. Единствената причина тя да не е от най-добрите е на пръв поглед негативната енергия, която влагаме в нея. Ако всички мислят позитивно, вярвайте ми, позитивни неща щяха да се случват. Обаче пак опираме до момент, в който за всеки позитивното е различно.

За едни позитивното е да си учленят политическа партия, да заемат „временно” функцията на изтривалка на другите, вече пообърсали праха на битието политически явления, та да се докопат до келепира. И това е позитивно за тях. И защо да не е? Та нали там се случват „промените”?

И кой иска промяна? Защо ни е промяна, като уж всеки сам е господар на съдбата си. Аз не вярвам да има човек, който да иска да не му е добре. Друг е момента какво значи да не ти е добре и т.н., защото за едни е лошо  да си беден и да нямаш нови дрешки и да не можеш да си купиш кола и да отидеш на бал, но за други да ти е зле може да означава да си министър председател на РБ. Кой знае? Та, нека да си отговорим, какво искаме?

Как да го постигнем? Заедно, или пак да се доверим на някой с ниско или без образование – не че образованието може да е мерило за наличието на каквито и да е мозъчни процеси, - или да хванем всичко в нашите ръце? Клише. Обаче е по-лесно да оставим друг да свърши работата.

Затова излязохме да протестираме, но най-низката част, утайката, пое инициативата подбудена от възможността да изкарат някой лев.

За пари ли? За много ли?

Най-лошото е, че може и да е за малко!

И е най-лесно да изпаднем в пространството на нюансите, в циничното и злободневното, защото е навсякъде. Но с най-лесните решения идват най-големите отговорности. И когато няма кой да поеме отговорността, го наричаме преход.

Не се страхувайте да кажете какво искате, защото всички сме хора и всички ще ви разберем. Защото е по-добре да поискаме, отколкото да изчакаме още няколко години, докато отмине лошото…

…ако отмине…

Прав им път на всички нови движения в политиката на РБ. Само знайте, че ние не сме глупави. Не сме като вас.