Да разбереш без какво не можеш и от него именно да се лишиш, трябва да е доста глупаво, но не и за младеж живеещ отвъд престиж. Най-сладкото в живота би било да изживееш всички клишета - всичко задържало се до теб и времето ти живо. То е като хем да спиш и хем да не доспиваш. От омраза отпиваш, опияняващо е усещания да трансформираш - голата, чиста енергия, която позволява маневреност. Езикът и неговите предели безконечни, звучи като прелюдие към паст, звучи като вечност. Вретена, мислеше си Бодлер тогава. Мислят същото главите ни сега. Безпътността към продължение ни води, защо - от нас зависи - да се извисим до вкисване на чудесата заземени в избата на вечната душа. Ах, отвън-навътре и обратно, едно претворение многократно, преклонение пред светлата битийност на човешкия съсъд, където смисъла държи се - да пропадне, но да диша. От бездихание към инкарнация, съзирането на човешката еманация в очите на един случаен индивид - вървящ сред всеки, и за всеки честит. Умри, заспи... Но не заспивай вечно, сънят е само временното удоволствие в мъчението гнетно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар