Дни и настроения, повтарят се. Скука и забавление, заменят се. Сменя се деня с нощта, една безкрайна репетиция. Спирам, аз, да продължа, нямам грам амбиция. Взимам рециклирано желание, вдигам поредното възстание. Не му се вижда краят, а само той е сигурен. Че времето е постоянно, прогнозирам си. Два пъти една река не можело, две реки в един път сливат се. Всеки ден различно безразличие, прилича ми на неприличие. Една любов строи, една земя прибира. Защо му е на човек да се спира
Няма коментари:
Публикуване на коментар