27.07.14 г.

Карач на сламки и сметки

Като котка, гледам през прозорец за свобода, знаейки, че ако скоча, може и да не полетя...а не бива да стоя.  Скокът неизбежен е, обаче, и само самоубийственото чувство отлага тази едничка възможност за полет над кукувичето гнездо. То. Живот, неизбежност, кроежи и нищо, нищо се случва изпод въздишки, от тоалетната до хладилника, нищо, през планини и морета, от самолета - гледам, нищо. Хора, кафета, цитронади, въртележка от нещастия, злобежи, криви усмивки и кухи залъгалки, мисли по пързалки, щяли-нещялки. Дали има нещо безплатно? А същевременно за безплатното всеки втори е сляп, не се редят за любов, редят се за хляб. Времената какви били, неща и да зная. Не ще си трая, докато не му се види края.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...