Знам какво печели, знам какво губи. Затова ми харесва да ме няма в тази скала. Смях и старост се преплитат. Аз съм млад и не разбирам. Докато работи. После само любовта остава, а дори и тя се припознава. Добро и зло, химери. Има в мене две раздели - временна и вечна, - на втората аз по държа. Тя не говори. Не търси тя спасител в ръжта. А цъфнала е моята коса, за нея, младостта. За Понти и за Макс, смърди на стария ми еърмакс... Не, последното са дрънк-аници. Вечната и крайна, няма свята тука. Което не остава, непременно на боклука. Но не работи Той така, уви, а само пиянските мечти ги бива. Които заранта убива. Уф, съмнало се вече. Обличам аз елече безразлично, да ме пази от различна, премяна, няма как. Уви, нямам и мерак. Не бива, но иначе и няма как. Неизписвам що крещя от раз... До някога... Педерас
Няма коментари:
Публикуване на коментар