18.10.14 г.

уей

В мивката скочи черен заек, или падна, виждам само едното му ухо. Чуваме ли се, другото пространство, или пак сме разделени поради липса на вдъхновение. Усещам как си подава едното око, за да надникне, и пак се скрива, сякаш има смисъл - черен заек в бяла мивка. Дали може да си пусне водата сам? Човекът е измислил езерото, мисли си заека. Заекът може и да е банан. Въпрос на гледище. Разлива се мръсно черна течност в бяла чаша. Черен мрак се сипе в ранния следобед, а държавата се води бяла. Черен лаптоп с бял дисплей. Черни букви на бял лист. Черен телефон върху бяла карта на тускланд. Черен дим в бял пневмон. Единствено звукът се изнизва незабелязан поради липсата на палитра. И изобщо, не мре ли цветът с настъпването на зимата?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...