Висини над хълмове и поляни
погледна човекът локва-огледало
и се засрами.
Дали от отворените рани или от отровената муза, душата склероза и вечната параноя предшестваща всяко движение и случение, побеждение или нещо таквос - в мътнотата ясно не става. Дори да зададеш въпрос! И колкото по-мътно, толкоз по-добра представа. Как пред маса тон се повишава, а пред ятагана главата се снишава. От тази гледка веч никой не се смущава или притеснява. Гледам ги, до един се съобразяват, туй и ми пеят, аз-злодеят, проповядват и ме отбягват, а аз им думам че от себе си страдат, не от мен или вселената. Да...говедата.
Негол и небос, под гол небосвод, заслушвам се в затишие и чувам автомобилие, бурьо, избий ги всички до крак. Да млъкне този грозен детски грак. Да спре да вие туй простолюдие страшно, че от звуците му по-малко човек се чувствам. Приматите и те вият като хора.
Забрава, Лета и многая лета. Все виждам едно и също - отсъствието на пистолета. Поне открих себе си и по себе си нарекох професия - псевдосамоубиец.
А вие, гледайте сега, какво ще пуснат по телевизора. Гледам и аз па дано се науча, като вас,да се покланям, като вас да смуча.
Няма коментари:
Публикуване на коментар