No way

Последният път, когато имаше път и беше от плът, аз бях побъркан. Сега сън съм на сън по-малко объркан, но път без път не виждам. А виденията прииждат, като рояци пчели, всяко следващо по-силно. Изпадам, грешка, видях, транс. Добро момче едва ли не. Гръмнах се, припаднах най-добре. От пътя ще да е! Къде попаднах, Боже чужд, нали за всички дерайлирали пътници влак има най-вече довиждан отдалеч и, там каквото обеща, да, прилича на дъга чак сянка спуща, да се кача ли, плача. И се чудя. Шут за мен и за съдбата блудна. Като Мери кърваво съм гъст на размисли, по-празни и от тези страници. Сираци. Пекнали се като раци, хващат тена сив от тинята зелена, която прилича на овошка след дъжд, пръст при пръст при пръст. Да пипнеш дано. Това прави по-малко смисъл, но съм по инерция, пази се, моя потенция от импотенция, и за всички потенциали медали, защото е лесен начин да не обидиш тъпак, с висшо за общак и заплата мерси, хубаво, не стои. За сляпо. За стояло. Благодаря-мерси.