дога

парализа,
вдървен аз крача
през мрачен безистен
с очи полузатворени
и стъмнила душа

умъртвен

в духа, живо тяло
а във вените - арсеник,
къде си, дядо боже,
когато един грешник
е на път да извърши
един последен грях?

измама,
тъй прекрасна за тачене
ме държа и носи на крилете си
дорде не посмя да се изсмее
аз мислех, че се шегува...

и паднах,
отвисоко, на твърдо
наранен и обезверен
без цел, причина, смисъл;
безпомощна мисъл;
празни ехтежи
покрай отминали брътвежи
и ходи ежи-бежи
намери си нови копнежи

няма.
няма и не остана.
единственото, което има
е някаква си прехрана
и кесарювото кесарю
аре стига толкос
стоя безпомощен и виждам само надолу
с очи отворени, но празни и голи...

на една страна захвърлена глава
на друга - ако
накрая се разчуло
еди-къде си се обесил някой