16.09.17 г.

изтрий ме след като се припознаеш


Изтрий ме след като се припознаеш;
Нима някога ще бъдем същите?
Отпий отровата, за да се отървем
От злободневните, насъщните

Животът не е нужди, покварен низ от проклятия
а ние спуснати без предпазители
Очакващи добро;
Най-съкровеното си дадохме
Блъскайки до безкрай посредствието
В маловажието на битието

Нима душите ни не са изтъкани от пера
от крилете на паднали ангели
Играещи на криеница
от себе си
До изтрещяване...

Сами, някъде в някоя нощ
От безбройните
които не липсват и само задушават
С невъзможността си за победа
Акомпанирана от прекрасни кошмари
Посред бял ден
Психически и физически
Но ние вече не чувстваме
Не усещаме

Станали сме прегради
И защитни механизми
Дали нещо някъде ще ни събуди
Или ще откараме така докато се свърши(м)
Дали още ни има
Кой може утвърдително да заяви

Малко нещица искам да правя
И всинца от тях си отнех
Но поживях
Позабявлявах се
Погорях и сега какво

Би следвало да има продължение
По възможност различно от отегчение
а се вижда единствено разложение
И дорде смисъл се намери
Пет пъти се губи и последния задържан
в таз пародия на оцеляването;
Животът може и да простичък
Но ние все не сме за там
Кому е нужно да копа
Щом има и лесно

Тук е момента, в който изчезвам

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...