30.09.17 г.

задуш

Понякога с часове,
понякога с дни;
прегазва ме време,
умора тежи.

Минавам от тук,
понявгаш от там;
сдухан сърпчук,
напоследък тъй сам.

Преди сякаш виждах,
парче светлина;
сега прелиствам,
сажди, тъмнина.

Някога бе забавно,
шегувахме се с това;
патом ме обзаведе,
прекрасна сивота.

Дали ще отмине,
казва ли ти някой;
но страха че ще остане,
сковава до безкрай.

И баш безконечието,
уж най-големият дар!
Плаши най-много,
щом в душата гасне пожар.

А бе тъй красиво,
дорде бяхме двама;
но сам се оставих,
извърших измяна.

Уж млад съм още,
над мен крастава тегоба;
защото навярно и утре
би било късно за сбогом.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...