29.02.12 г.

the PROtester


Post Code : OCC 1DN

Това интервю е аматьорско, но държа всички права над него. За да използвате откъси от него, първо трябва да се свържете с мен - doobrin@gmail.com

Публикувам го в чест на моя нов приятел, с който се запознах наскоро. В момента той може и да е в ареста, защото вчера властите премахнаха лагера на мирно протестиращите хора на площада Сейнт Пол в централен Лондон. Думата е една – демокрация. Докато Сирия и другите държави от арабската пролет се борят за демокрация, ние държим ръждясалите й оръжия в ръцете си. (и се чудим как да се отървем)

Интервюто бе проведено, докато още имаше палатков лагер…

The Protester 



(Time с тяхната личност на годината ще ме прощават)

Влязох в палатката ИНФО тент. Вътре имаше един човек, който се усмихна много чаровно, въпреки болно зачервените му очи и изписаната по лицето му преумора.  Попитах дали мога да задам няколко въпроса и се извиних за лошия си английски. Тъй като съм протестант по душа, но не и по религиозни убеждения, нямаше как да не бъда личностно заинтересован от развитието на това „интервю”.

Д. – Как бихте описали живота наоколо от гледната точка на протестиращ, на човек, който живее в палатка насред централен Лондон?

П. – Не е лесен. Живота тук не е лесен. Запознати ли сте с нашата цел, с целта на Occupy London?

Д. – Да, наясно съм. Може да се каже, че съм един вид подкрепящ, мислено протестирам с Вас.

П. – Значи знаете. (пауза) Ами както виждате, тук има всякакъв вид хора по улицата : лоши, добри, пияници, бездомници, костюмари, ние сме отворени към всички. Всеки е добре дошъл да се включи. Ние се опитваме да се справим с всички лоши неща по света. Нашия протест не е само срещу корпорациите, но и срещу човечеството, срещу пътя, по който се движим. Протеста е едно голямо предизвикателство за нас.

Д. – Според вас, как бихте описали една евентуална победа?

П. – Не Ви разбирам…

Д. – В какво се изразява победата за вас?

П. – Самият факт, че Вие стоите тук, пред мен и задавате въпроси, интересувате се, означава, че целта е постигната. Ние искаме хората да са наясно, затова сме тук. Всичко е свързано с хората, защото те само могат да променят ситуацията. Стараем се да ги образоваме, така да го наречем. Искаме да променим света към по-добро и сме готови да изслушаме всеки. Всяка една идея е добре дошла. Ще променим посоката заедно.

Д. – Тук сте, на площада пред катедралата Сейнт Поул от 4-5 месеца, но все още нищо не се е случило. Колко още смятате, че ще издържите?



П. – Колкото трябва. Ще сме тук докато има нужда от нас. Промяната няма да стане от днес за утре. Тя ще е постепенна. Хората ще я донесат, няма да дойде от самосебе си, трябва време. Както виждате хората сами идват при нас, не ги принуждаваме.

Д. – Година-две?

П. – Колкото трябва. Както виждате ние сме тук. Говорейки за победа, Вие какво предлагате?

Д. – Аз…  (в този момент влиза жена, добре облечена, и дарява 5 паунда)

П. – (към жената) Искате ли касова бележка? … (обратно към мен) Та, да се върнем на въпроса, който ви зададох, Вие какво предлагате?

Д. – Може би нова, различна политика. Оптимизирана и адекватна на съвремието ни. Без корпоративна алчност и многомилионни бонуси. Без комунизъм и капитализъм, а със хуманизъм и меритокрация. Истинско равноправие…



П. – Ето за това си говорим, нали? Нов световен ред. Докато това се случи, ние ще стоим туй!
Моят приятел едва ли е предполагал, че след две седмици ще го отнесат, заедно с палатката му. А може и да го е знаел много добре. Той беше на прага на силите си. Акцента му беше френски, а кожата му – тъмна. Косата – побеляла, почти ендо към едно с Морган Фрийман. Той ме попита за името ми накрая, но аз реших да си останем в духа на Anonymous.

С нетърпение очаквам следващата ни среща, където и когато да е тя.



This is not the end. This is only the beginning.

Expect us!



Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...