байо зет

Заекът, който беше поверен на моите безусловни грижи, може да се нарече естествоизпитател. Признавам, тази шеговита дума – естествоизпитател, - съм я заел от многото хора, които съм срещал да я използват за забавните си или по-скоро злополучни опити. Като цяло дори не знам защо това може да звучи шеговито, при положение, че е по-близо до трагедията.

Естествоизпонапатил, дори, ако мога да си позволя една страховито скучна игра на думи или по-скоро имитация.

Зайчето поне си заслужава дескприпцията животно. След придобиването на знанията от наблюдаване и тестване на заешката животинска издръжливост, смея да твърдя, че мъжете, които наричат себе си животни по една или друга причина, са не малко глупави и дори бих казал изключително далеч от което и да е състояние на опит за интелектуален напредък.

Не, че не съм виждал хора, които по цял ден се настаняват удобно в една кутия 40-60-100-1000 квадрата, грижейки се предимно за запълването на стомашни празнини, и извършвайки полезна дейност в проценти малко под абсолютната температура на замръзване на водата, но заекът... Е друго нещо.

Защото е тя. Женски. И има повече характер, въпреки огромните си генетично заложени умствени недостатъци, от, да речем, повечето хора, които по една или друга причина ми се е налагало да слушам.

Заекът поне мълчи. Това автоматично я прави полезна за слуха. Свръхполезна.

Естествено, заекът - като всяко кухо същество, - си има много недостатъци, но по качествено-количествено съотношение са на сравнително скромно ниво спрямо средностатистическия замърсител от човешки произход.

Казвам произход, защото ако питате мен, само сме произлезли от хора – въпреки че специално моето поколение е трудно да се докаже дали са произлезли от хора, тъй като хората под диктатура трудно биха могли да се нарекат хора по мои скромни изчисления, - но да допуснем, че поне те, родителите родени на тези след 89, са произлезли от хора.

Та ми се иска сега да бяхме малко по-човечни и да не се отдалечили от „корените си” толкова далеч, но също така ми се иска и да имам самозадвижващо се колело и подслон почти на всяка една точка по света.

Както казва Иван Кръстев: „What went right, went wrong.”

И за да отгледаме децата си имайки възможността да се наречем не-толкова-wrong-уентъри, най-добрия вариант сякаш е да не ги отглеждаме и да избягваме създаването им като цяло.

И една последна сентенция – кой нормален човек ще иска да има деца, при положение, че се е сблъсквал с хора през живота си?