23.04.13 г.

размисли в (поне) три микро(а)тома

част започнителна


Аз ли съм прекалено глупав да разбера хората, или те са прекалено сложно устроени, че да бъдат и разбирани?

По някакъв особен начин и двете твърдения съдържат умерено количество истинност. Човек трудно може да разбере в пълния смисъл на думата друг човек, който не е самият той. Повечето хора, предполагам, не са стигнали до там, че да разберат и себе си дори. От тази гледна точка може да заключим субективно, че човек, разбрал себе си, е с половината крак в ботуша на истината за живота. (ако допуснем, че има такава)

Разбирайки себе си, обаче, човек става още по-несъстоятелен да разбере другите така комплексно, както може би се изисква в определени ситуации от личностен характер, защото е неизбежно когато навлизаш в едни дълбини, да останеш също толкова навътре в други такива. Едно е да кажеш „добре” на някой, за който не даваш и пукнат грош, друго е да му „влезеш в положението”. От друга страна, обаче, как да разбереш някой, ако се справяш зле с разбирането на себе си? Т.е. ако приемем, че човек не разбира себе си, но разбира другите, това може да означава, че греши поне на 50%.

Ако нещо трябва да бъде разбрано от всички, то трябва да е масово и поставено абсолютно еднозначно. При това условие обаче, аз пак се съмнявам, че едно нещо може да бъде разбрано от двама човека по абсолютно един и същ начин. Така погледнато на нещата, няма как да разбираме еднакво добре и себе си и другите, но както се убедихме, наполовина обратното на това твърдение също е невъзможно. Затова vox populi е фиктивен термин, макар и добре звучащ, тъй като всеки глас е различен.

Най-възможно ми се струва да не разбираме нито себе си, нито другите. В такъв случай обаче цивилизацията ни е обречена и е възможно да бъде закрепена само на някакви външни изкуствености, и то много повърхностно, да не кажа материално.

Същността е нещото, което, явно се губи, но докато нещо се губи, ще има процес на търсене, не е ли така?


1 коментар:

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...