Има много по-дълбок в смисъл в твърдението, че глупавите
винаги успяват и се движат напред, а
умните и талантливите не просперират в живота.
Това може и да е така, но може и да е не. Като всичко
останало, разбира се.
Аз не съм дошъл тук да отричам. Приемам, че по-скоро е така,
защото един наистина умен и откриващ смисъла на живота човек, “знае”, че няма смисъл и именно в това е смисъла. Докато глупавият
винаги открива смисъл в т.нар. стълбица
и непременно прави всичко възможно – доста често за сметка на здравето и морала
си, - за да я изкачи.
Именно (не)знанието може да те освободи от ежедневните
пропаганди и химери, които те подтикват да забравиш изконното човешко, а именно
това да живееш, за сметка на това да приемаш готови типажи. И без това историята
е устроена така, че да се повтаря, защо и ние да се повтаряме? В повечето случаи нищо не зависи от нас, но това е друга тема.
Умният човек много по-трудно би приел да направи компромис
със себе си, поради размишлителни процеси, които протичат в главата му, а не
толкова умния винаги е готов да загърби себе си, за сметка на материалните
облаги или изобщо някакви дивиденти.
Именно про-боно начинът на мислене или чистият такъв, този
без задни мисли и стремежи, е и този, който е обречен да страда от една до
няколко десетки хиляди идеи повече от невглъбените в мисловни стремежи
лекомисленици. Защото мислещият човек осъзнава дълбините, а глупакът се плъзга по повърхността.
И докато едните си мислят, че другите им завиждат, всъщност е точно обратното и това май важи и в двете посоки. С всяка една материя, която приковаваш към екзистенцията си, доубиваш иначе
малкото останало у себе си човешко. Или с други думи, оставяш се на системата да те асимилира. Даже и помагаш. Ти доброволчески купуваш продукт.
Това, разбира се, може и да не е истина. Както всичко
останало…
А има живот там, някъде, в който някои само си мислят, че
живеят. Всъщност, може и да не си го мислят, те направо го знаят.
"Какво тук значи някаква си личност?"
Няма коментари:
Публикуване на коментар