17.07.13 г.

Не всички могат да четат приказки

Казват, българите не четяли. Те, същите говорковци, утре ще кажат, че българинът не яде. И някой ще му повярва. Някой веднага ще му каже, че освен, че не ядат, ами и не пият. И при това не от вчера, а от, ехеее, време уно. Някой ако ги дочуе, ще им каже, че сигурно и не дишат. Утре медиите казват, че българите умрели, само дето живеят. Дочула телевизора, бабата вика на дядото, че не просто е умрял, ами направо е жив неофициално. Някой, който тълкува Нострадамус, ще рече, че е прав. Изобщо, всеки, който тълкува някоя изтъкната, а и не дотам, личност, ще се надпреварва с другуте, че неговият - абсолютен непознат, живял преди векове, ако не и преди света, (ако изобщо е живял) - е най-прав.

Дотолкова с приказката, която в първата глава казала на читателя, че за да прочете втора глава, трябва да направи една крачка. Не му казала на къде, обаче - дали нагоре, или надолу. Не става ясно. Ама, то, казва ли ти някой? И той останал в зоната на комфорт. Друг, по-активен читател, не само направил крачката, която приказката поискала, ами направо скочил. Левски скок. Или май беше лъвски. И така, с двата крака в истината за живота. Обаче изпуснал втора глава.

Този телефон ако изпищи още веднъж ще го изхвърля през прозореца, за да пищи под него. Под мене. А някога знаех как да му изключа звука.

Та, и двамата почти герои, нищо не чатнали от приказката, защото кой ти изпълнява това, което му се казва, или това, което се иска от него? Даже и децата май не са толкова скучни.

Как ли е стигнал света до втора глава? Някой евреин или може би от друга находчива раса, който е прочел цялата приказка и отдавна е минал 33-та глава(което обаче по никакъв начин не става ясно как), започва да разказва объркано какво става в приказката по-нататък на всички онези, които по една или друга причина цял живот са застинали до един момент в историята.

Този "текст" май току-що излезе от границите на кухата тъпота и се разля над скучнярското плато. И там един поп го качил на стоп. Але-хоп, както го превеждат един интересен человек на нашенского езиками.

Примерно.

Но не, напира бесът, животът няма смисъл и това е. (смисъла, смисъла, смисъла.. чува се от ехото, което канти из гората като чалга песен от комшията в целия квартал). Някои, учи единствения говорещ сред неми, толкова си могат и с това оправдава неспособността на милиони. Защо?

После го нарекли философски камък. Или поне така е достигнало до тук.

Една шега за финал. На какво викат европейците развитие: за сто години от 90% заети в селското стопанство, до под 5% сто години по-късно и кризи, кризи, кризи...само в очите на онези, които не са заети в селското стопанство. Които са какви, сигурно, някой от някъде ще се провикне, млади меринджей.

Пушки, чушки.
Ще гърмиш ли, ще садиш ли?
Ще четеш ли, ще метеш ли?

После бил велик,
направил бил какво?
Вързал левия чепик
по нов чалъм - надясно!

На който вяра имаш,
той най-добре да ти каже,
че си тъп.
Обаче който знае
той щади
той обича
той раздава и дели
няма мое, има ничие
вземай ако искаш, бягай
само роб не се оставяй
не се осакатявай

И ти го чу, нали?
Разбра, попи...
И заспа, нали?
Ех, времена...

Със сигурност безмилостното ми перо от ритана кокошка може и още да "твори". Обаче понеже защото нали съм неграмотен, чета го трови. А то било тори. От тор. Богът на гръмотевиците във скандинавската митология, богът на лайната в българската и да не продължавам... Така де, исках да кажа богът на плодородната почва, вие пак ме четете прекалено буквално. Вие ли, казах, извинявай, господин един, или госпожа.
Хайде, и със здраве
нека почива твоята душа
нека слънце да изгрее
и със радост да напълни
тази паст, душа,
тази гнус...

Бла...


И в този момент се чудя, този текст може ли да стане още малко по-дълъг. Не, не, викам си, пародията се заплаща.

Той, нашият, мерцедес щял да си купува. Той пари за килограм сирене от скъпото няма, на деликатес кара, иначе - ей го на! Мерцедес, кредит, жена, пак кредит, деца и...края го знаете, нали. 20 години по-късно, пак кредит.

Ама не, това е някаква друга приказка. Объркал съм се нещо. Копирал съм я от някъде, не знам от къде. Нашият, той, построил си сам каруца, цял файтон, с кончета, а ла вихрогон. Извозвал величествената тор...

Къде е джим морисън да каже къде е краят?

И аз, впрочем, си мислих, че този текст никога няма да види бял свят, така де, нечии чужди очи освен моите, ама нали живеем в демокрация. Какво сте се застеснявали. Оп, чакай, че започнах пак нова история. А ако знаете какво не ви казах...

Живот ли бе да го проспиш е вашата работа. Че и моята натам отива.
Свобода или смърт.
Ще взема второто. То, поне, няма да го изплащам аз!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...