Violin Concerto No.3 in G. Много други преди мен са го усещали. Сега е мой ред. Музиката говори. И не само тя. Всичко говори. Някои, обаче, са настроили ушите си до минималност на възприятието. И не само ушите. Това, разбира се, мен не ме бърка. Там, където е вечността, където времето е спряло, се навъртат винаги най-такивата. За тях дума/етикет няма. Не е и имало, въпреки че малките съзнания на какво ли не слагат етикет. Затова някои остават между екзистенция и нон. В пространството между пространствата. Златната среда. Там, където винаги си сам, където винаги сте двама. Където всичко е просто, без значение и смисъл. Красотата, както я тълкувам аз, бяга от значения и смисли. Нея, също така, не ти я показват. Ако някой твърди, че нещо е красиво, можеш да проявищ неразумността да му се довериш, само че извървял ли си неговия път, че и за теб това да е такова?
Каквото и да е това, за което говоря, няма да го намерите там, където намирате неща. Или където се намират неща. Там, всъщност, няма нищо, защото нищо не е толкова съвършенно и прекрасно, че да е там или ако е - никой не е разбрал, а То/Той/Тя не се е обадил/о/а на никого. И как? Там несподеленото е най-споделяно. Количество магия, ако щеш.
И само безсилие усещам, като прорязан.
Violin Concerto No. 5 in A. Как бродиш там. Естествения телепорт. Абстракция в подредбата. Ред в хаусът. Дрън-дрън.
Всичките ей тези нови неща, че и старите. Абе, нещата като цяло - излишни. Единствено душата си заслужава да съществува, не защото е пренебрегната или подтисната - това е нейното естествено състояние; а защото този и онзи не могат да я манипулират. Да ти я вземат, ако щеш, да я притежават, както притежават телесата ти. Съзнанието, в най-добрия случай роб само на една идея, също е ненужно. Какво ще го правиш? Сякаш можеш да го тълкуваш. Сякаш го слушаш... Сякаш има значение. За всяка една прашинка на този свят си има група от прах, която, в най-добрият случай, предстои да я погълне... Да я направи част от нещо, от себе си.
Трагедия е, защото пастирът не може да каже на стадото, че го използват за определени цели. Може само да се опитва да го задоволи, за да продължи то...каквото там прави и да се извлекат ползите.
Ти би ли работил за без пари? Аз не бих работил за пари. Ничий труд не заслужава такова унижение, да върви на определена цена, която дори се определя от някой друг, а трети винаги е готов да я даде или не. Какво значение има? И като питам това, ясно е, че отговорът е никакво, но дали е ясно? И аз знам, че не е, но въпреки това за мен е ясно. Нека да умра, ако ще, да живея, какво от това...
Някой, някога, ще се осмели ли да... Да им каже, на всички онези, вплетени в живота...че това не е животът!!! Не е! Предизвиквам те да го произнесеш, можеш ли? Защото какво ще стане, нали, чудиш се, и се обръщаш към това, което е възможно, или създаваш нещо ново, още по-ненужно, като например... Нека не давам пример!!!
край.
Няма коментари:
Публикуване на коментар