Когато собствените истории доскучаят, собственият живот е безинтересен, винаги се намират чужди за разказване. Някога ми беше мечта да разказвам именно чуждите истории, да не кажа, че на няколко пъти все започвах, и като всичко уж започнато, намирах за какво да не продължа. Е, тази история е различна, тя ми се натресе и аз я уважих. О, сякаш можех да й откажа... Когато двама изгубили в живота се срещнат, винаги единият се смее, докато другият си оплаква душата. А душите не са за оплакване или изплакване. Те са, уж, за споделяне.
-Музиката е всичко, знаеш, голяма е. Ако решиш да продаваш китарата си, кажи ми. Ти продаде електрическата с уредбата, нали. Аз имам три китари, обаче всяка и има нещо. А започнах да свиря на цигулка. Баща ми ми каза, Иване, ще те правя музикант. Рече и отсече. Цигулка взе, в музикално училище ме записа в Бургас. Е, да, ама моите приятели тука(Сливен) в Механотехникума. И аз, какво да правя сам-самичък в Бургас. Хванах си цигулката и към Сливен, записах се и аз в Механото. Баща ми, обаче, каза, че е до тук. Вика, музикант исках да те направя, ти, ти ма уби. Аз повече няма да ти помагам. И наистина, оттогава, аз бях 14-5 годишен, не ми е помагал. После обаче, след години, направихме оркестър в училището. Взеха китари, барабани...нали, всичко, каквото си трябва. Ей, какво ли не свирехме, аз вече на китара. Даже и пари ни даваха. Ние свирим, те взимат парите. Мамицата им. Ние после, хеле-хеле, събрахме пари - оттук-оттам, кой от където намерил, и си купихме сами инструменти. Сами си уговаряхме всичко. Хубаво, обаче те пак идваха на да ни вземат парите...
Виждаш ли, животът е, представи си го, един стадион. И обикаляш. Ти имаш още много обиколки да правиш. Дори и да направиш 2-3 наведнъж, аз пак ще съм много обиколки пред теб. Виж, аз съм вече на финалната права. За мен няма повече обиколки.
Кога ще свирим с теб?
Няма коментари:
Публикуване на коментар