Кру

Малкият бунтовник с примка на врата
Разтърси се
Богу дух предадох
За трийсе долара
На черно
Черна е и моята душа
Ще кажат
А отвътре е оазис
На цветя и мили птички

Клекнал
Гледат ме
Сух, сив, отпаднал
Така звучи
За нетренирани уши
Що мощ е

Със залитане отминава
С благи очи не гледа към нас
Пияността на едно поколение
Ментално изтребано в захлас
Крещи всеки това
Едно и също
В любов и самота
Докато ръжда ви одъжди
И отведе,  по-скоро отмие
На север