15.02.14 г.

Защо откровеността умира

На кратко. Да приемем, че един човек решава да е откровен. Той приема всички хора, радва им се, и им казва това, което мисли. Някои от тях, в последствие, започват да се държат странно и се отдръпват. Други не си променят отношеноето, но не приемат този човек на сериозно. Трети го мсилят за луд. Някои му се радват, но до време. Среща го, обаче, друг откровен човек, с опит в откровеността и му казва:

-Не виждаш ли, че всички си мислят, че ги лъжеш, точно защото си откровен. Не виждаш ли, че нищо не се случва според интенцията ти. Не обвинявай другите. Научи се да ги разбираш. Не виждаш ли, че никой около теб, не говори на твоя език.
-Ти говориш на моя език.
-Аз говоря на твоя език с теб, но ми отне цял живот да срещна втори като мен и сега искам да го убия, за да не се самоубие той, бидейки себе си. До гибел води всичко добро в свят на поквара. Хората не вярват в нормалните неща, като например, истината. Един човек ще ти каже почти всичко друго, не и това, което му е в главата за теб, защото се притеснява, че няма да го разбереш и ще го осъдиш. Когато всички отвсякъде съдят, какво да очаква човек? А кое е по-лошото ли, безразличието, което минава за красиво.
-Ти си откровен с мен, защото допускаш, че аз съм откровен. Ти си не по-различен от който и да е лъжец. Непознатите се третират еднакво, докато не развиеш нещо лично и специфично. Аз няма да се откажа от себе си, заради теб, нито от хората. И не ще очаквам от тях нещо, което не очаквам от себе си. Но ти благодаря. Ето един откровен човек!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...