младост и умство

Стоя на Църна маца и чакам някой да ме качи на стоп. Не, по-скоро чакам никой да ме качи. Защото, присещам се, многото, които са ми казвали: "никой вече не качва, не е като едно време. Сега хората ги е страх. Едно време, само като видиш обръснатата глава, знаеш, войник е, качваш го. Сега всички са с такива прически. " Или липса на прически, обмислям думите и продължавам сентенцията.

Качва ме човек, който далеч не е никой. Който, на пук на логиката, е млад, работи, добре платен и мислещ - всичко това в България. За изключение си трябва изключителен човек - това ако вярваме, че никой не спира, т.е. тези, които спират, са своего рода изключения. Или изключени (от правилото).

И си говорим. Любимата ми тема, журналистиката, която се предполага, че изучавам. Той започва, че нивото е ниско. Аз си мисля същото и контрирам - ти и да имаш ниво, ще те обвинят за комунист или агент на ДС. Т.е. говорим си за Коритаров. Лайв.

Се тая, мисля си. Отвсякъде ми се повтаря, че не можело и нямало смисъл в България. А какво виждам отвсякъде - обратното.

Може и да не са времена за приказки, но е време да п(р)оговорим.

Качва ме друг човек, по-късно в това прибиране от София до Сливен - СС, и аз чета в очите му, понеже е по-възрастен - у вас е надеждата, младите. И се шегувам с него: "Времето е наше", допълвайки в главата си, именно защото не е ваше - кои са вас, така де, другите. Ясно е.

Глас ли бе да го отприщиш.

Мисля си, последно, жалко че не съм качествен журналист. Да пиша и да съм коректив. Да громя злите и добрите ведно. С ужасно искрено перо.

Не ще и дума, неграмотно списвам тези редове. Пиша, а ми се реве. Но, уви, виж, време няма за сълзи. Дай да си починем, що да не. После ще му мислим...ножът до кокъла като опре. И такива неща, уважаеми зрители. По-добре да спите, наситени, отколкото свити и пресилени.

-Ти какво направи? - Нищо съм не сторил, невинен съм.

Последното е виц, най-добре описващ ситуацията в Света. Не само в България.

Затова аз ще поема вината. Поемете я и вие. Защото сме млади и умни, носещи вина - тъпи сме. Обаче ни има и това е, туй е то. Оставиш ли глупостта да вземе преимущество, трябва да наваксаш. Аз отивам да наваксвам, така да се каже, че съм неграмотен.