Сливенската гара

На Сливенската гара
Пътници сме всички
Цигани играят свара
Хора, все обични

Мирни и смирени,
Тук не ти предлагат свирка или секс
Няма хем енд егс
Но сутрин в шест, всички са засмени

Вярно, станцията малко е разбита
Гредите и подпорите, от течове пропити
Макове, сред стари релси цъфнали
Съдби на кръстопът, дим цигарен и кафе

-На къде си тръгнал пътнико,
Кондукторът подвиква
-Как на къде, на работа!
Отрвъщат му с усмивка

-Прощавай, туй нали не е първа класа
Питат ме
-Тоз влак няма първа класа,
Господине
Тук всички ний сме равни
Пътници славни
Тръгнали да срещнат своя ден
Чрез песни увековечен