Сега съм спокоен, а не ми се ще. Животът ще продължи, а не знам защо. Няма причина на пръв поглед. Все едно някой някога е успял да пита слънцето дали знае защо продължава. Защо се продължава, продължавам да се чудя. То и как да спреш. Никой не ти казва, че колкото повече не мислиш, толкова повече се връща. По-силно, всеки следващ път се чувства последен и най-лошото е че знам, че няма да е. Винаги идва следващ. О, нещо.
Няма правилно решение. След първата грешка, всеки следващ ход е грешен. Ни напред, ни назад. Само на никъде. Докато има слънце. Примерно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар