Гледат ме как страдам с нещо, което обичам. Моето лично удоволствие ги кара да искат да ми помогнат. Аз отказвам чрез размяна на думи, в прегрешение срещу себе си, да успокоя помощопредавателите. Говна. Но как да си нещо различно от това, с което те хранят и захранват, околните. Своят глад ще разпростра навсякъде, поне докато се научат. Моето образование за тях е "но защо някой би направил това". Интригуващо е, всъщност, как в отворенитре, модерни глави, няма грам пространство за очевидни новости. Всичко е заучено и в това е отвореността. Инстанто поведение. Заеби.
Няма коментари:
Публикуване на коментар