дзън-дзвън

Забавно е как стават разминавания, еднаква интенция, различни представи. Очаквания и отпадъци, предразсъдъци и безпорядъци. Мисли колкото искаш, аз чакам ти не идваш. И все така приятелю с теб назад вървим, питаш докога, докато се разделим. Ако не проработи ще опитам нещо друго. Познай. Не знаеш. Голямо ще е чудо. Да отгатне човек мислите на другия иска, да направи впечатление- би се подрискал. Накрая все разочарование се всява, всички заминават, сам един остава. Другия полека спира да го/се засяга. Сменят се държави и представи, главния герой с думите не се научи да борави. Пее песен, но е пелтек. Иначе изглежда хубав човек. Не мерси. Усмихваш ми се само ако и аз ти се усмихна, ако аз не отвърна, твоята усмивка притихва. На базата на обратната връзка се базира само дамска логика чевръста. Харесвам тези, които са еднакви, независимо как и с какво им се отвръща. Това исках да кажа. Човек бива да бъде непоклатим, с каквото и да го мериш. Всяко сътресение трябва да идва отвътре, не отвън.