6.09.14 г.

копче натисни

Знам единствено защо се случва. Въпроси. Какво се говори. Какво не се казва. Отвътре нещо се изменя. Липсва подобрение, особено сега, когато е самотно. Няма даже кой да се обади. Глупост след глупост. Но да се мрази, не бива, на грозния красиво нешо не отива. Отивам си и се отмивам. Какво се прави когато сърцето спира. Някой трябва да знае. Няма смисъл да се участва. Прекалено много губещи. И се погубваме, вечер подир вечер, спомени коприна, опияняваша картина, импресия, време е з а малко депресия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...