карта

Усмивка, която не разбирам, ме преследва. Досущ като чувство за вина, с незнание облято. Прогонен съм чрез духовете на страстта. Да се завърна там, където сам нарекох се изгнаник. Измамник съм пред себе си, защото се прекрачвам и настъпвам постоянно. Личност в мен се изпарява, но духа вятър на подмяна. Усещам, как непрестанно, късат се от мен парченца, оставям ги. Към вечното завръщане. Да се успокоиш е почти като да бъдеш, велика техника, която не умея. Спокоен съм, уви, вехтея и глупея, на свобода - в страната на щастливци първи в света. И гледам към звездите с дъх замаян, сякаш нямам друго какво да правя, и си мечтая, все едно мога, как душата ми излиза да се разходи, а аз, машината, оставам да се тровя.