бъг

Тук съм. По някаква причина. Не се оплаквам. Гледам само да премина. И този етап, ако е възможно, ще подмина - пък да видим, дали няма да се спомина. Все оставам, обаче, без напътствия оцелявам. Нещото продължава без да се обяснява. Аз чакам, търся, питам, но нищо не разбирам. Отивам, номерът отбивам. Правя се на разбрал и разправям, че съм добре, че всичко е наред - просто не ме мислете бе, малко вземете, та ме оставете. Харесва ми да съм сам и така да живея. Какво е живот обаче, трудно се определя. По вечната тема, изобщо началото - проблема, случва ли се нещо или се е случило и оттогава не е спряло. Боже, първият от нас сигурно най-много го е боляло. Обаче моята мисия е тук на земята, да разсъждавам и да си бъркам с ръка в устата, докато се обяснявам. Какво друго да правя, изобщо няма, дни, месеци, вълни...пяна. Всеки следващ ден се чувства сякаш за правене нищо не остана. Все, обаче, нещо правя, времето да минава. Да забравя, че живея, ако може, постепенно - припомням си го ежедневно. Харесвам как понякога глупави хора ме обеждават, че им е готино сутрин в 7 да стават, да работят без да прекаляват, до късно да остават, в петък да се забавляват, на екскурзии, градове да посещават - за две седмици от годината, през останалото време се трудим за машината, чужбината - викат други, хващай, че по-добре, ала навсякъде човек се труди без да знае защо, докато умре. Харесва ми да ми обясняват колко е хубаво да вярваш - нещо, което не съществува, как блаженно опиянява. Самият аз съм несъществен и почти не съществувам. Ям да не умра и секс практикувам (но отказвам да се възпроизведа). Залъгвам тяло и ум с химери, пътувам, а всъщност доброволно се вербувам - в туризъм, - новия вид опасен тероризъм, кара хората да полудяват и всичките си пари да дават. Без да мислят, че като видиш нещо нищо не става. Освен че една икономика се спасява. Най много устата ти после истории да разправя - как е тук, как е там, бла-бла, прекрасно-ужасно, нещо беше тясно, много ми хареса, ебати кефа. Ужасно е какви ли не неща биха направили хората, само за да имат повече (или по-малко) общи теми за разговор помежду си. Алкохол. Харесва ми да гледам как щастливите се напиват, как се трудят, как убиват и изобщо как се свиват, когато някой им се скара или просто ги глоби. Набързо стихват и се връщаме на кой съм аз, кой си ти. Обаче аз не мога да се включа пълноценно, макар достатъчно глупости да бърборя, убивайки време безценно - не се чувствам ключова част от тази порнография. Но за друга не съм чул, затова не се оплаквам а само скучая, с нищо си играя, докато дойде моето време и нещо ме отнеме, от себе си, от тези мисли и всички хора, забравили, че не е задължително да се ходи в затвора. И все се чудя, мама му да еба, какво правя тука. Защо не изхвърлят и мен, а само боклука. С какво съм по-различен от торба с отпадаци. Какво като говоря и съм пълен с недостатъци. Писна ми да слушам за правилно, хуманно и здравословно. Дайте да говорим за нещо по-тъпо и неясно. Аз ще дам тон, вие просто изчезнете. И така, то взело че минало цяло столетие.