до

Опитвам се да изтрия празното. Напразно. Поради някакви следствия, чувствам се ужасно. Причини спрях да търся, че нещо ми омръзна. Този път съм разорен буквално, няма връщане назад, път напред - също. Всичко е отсъствие, отсъства и всичкия ми. Някой си го е харесал и е платил повече. За мен, за една нощ, за един безкрай. Почти като тост. Но кой вдига тост без причина. Сигурно някоя гадина, която наяве не се понася и по най-краткия път се изнася, със себе си зле се отнася и все така бавно гноясва. В разплуто състояние. Толкова е грозно, та чак се радвам, че е само вътрешно и не се вижда. Ако вътрешните форми бяха реални, някои хора щяха да имат сериозни проблеми с взимането на шофьорска книжка. Аз имам проблеми с една мишка. Всеки ден я гледам, храня я, и накрая все не мога да я позная. Веднъж щом се слее с останлите, за които не ми пука. Там някъде е края, в който и пожелавам наслука. И чакам да се върне разочарована до крайност, носейки всичката онази потайност, на човек открил се пред други, тръгнал си нахулен. Докато има къде и от къде да си тръгне.