16.02.15 г.

музика

Изображението се размива, душата изтива, животът си отива, а умът си поспива. Всичко е на релси, а в страни от тях е застоят вечен. Аз виждам пред себе си уравнение и го решавам с нерешение. Дори с малко презрение. Прави ми впечатление, че се правя на умозаключение, но всъщност съм нищо по течение. Временно влечение по тревата, когато не е замръзнала, докато замръзне пак, случващо се от мрак до мрак. Виждам ли, знам ли, няма значение. Прекрасно личностно мъчение, все за красотата дрънкащо, а тя, от своя страна, все по-отмиваща се, от поредната сълза. Но сълзата носи спомен, и чрез него тя живее, ако вгледа се някой, ще проумее, как красив е някога животът бил, и как затворника го гледа отстрани, докато сам кивотът си строи. И умираме бавно, това се случва главно, а всъщност това е единственото недействие. И бездействие - как жадно то си тече, цяло битие поглъща и изплюва жалостна картина. Така и не посях дърво в градина. Вече искам да се махам от гнусната чужбина...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...