k@link@

Някъде някога  на място, където много вали, но през времето, когато не вали, което за добро или зло не е много често, някой решил да боядиса калинка. Този някой всъщност бил един малко приличащ на автора, но повече на себе си. Причината, поради която се въртяла четка и боя покрай него, била че той боядисвал оградата на мързеливия си хазаин, който в замяна му готвил/купувал вечеря. Тежки времена – правиш каквото можеш, за да оцелееш както можеш.

Боядисвайки си най-необезпокоявано, съответно умирайки от скука, Додо изведнъж видял калинка да прехвърча край него и да каца на клонче. -Ей сега ще я направя червен металик –рекъл си Додо и се запътил да я хваща, обаче калинката излезе tough survival и се изхлузна от иначе не особено здравият захват на идиота и … цопна в боята.

-Леле, мале, убих я! Никога няма да си го простя. Как може да съм такъв нещастник. Та аз исках само да я боядисам, да я направя различна, да е по-готина от другите… Карай, може пък да е била болна от СПИН и да съм я отървал от мъките.

Продължил си наш Додо да боядисва, докато изведнъж някакъв неопределен вид не особен полумиркоорганизъм го атакувал по фланга и го бутурясъл в ръката. Поради малките си размери, гадинката не успяла да нанесе any damage, а Додо използвал скритото си оръжие и я издухал.

-Идват да си отмъстят! Но аз няма да се предам. Те знаят ли кой съм аз! Те знаят ли на какво съм способен! Те знаят ли, че идвам от България!

Чувало се някъде от далече по тези земи, че нямало нещо, на което гладен българин да не е способен, но това било в духа на митовете и легендите. По едно време Додо както си потапял четката, за да я обояжни, зърнал калинката, която изплувала на върха на бозавата смес.

-Тая ще е гледала титаник 3Д и сега изплува. Чакай, калинко – рече идиота – аз ши тъ спася! – той пък е гледал много биг брадър бг - Дръж ми дръжката на четката и се покатери по нея.

И калинката послушно се качила. Додо  я поставил на сигурно място и й лепнал една мазна капка боя, защото така или иначе това беше грандиозният план от самото начало. Калинката, обаче, без да се разбяга, най-спокойно си стояла на едно място и чакала боята да засъхне.

-Бреееей, колко културна калинка! Иска да е гъзар, то е ясно! Калинката е пич.

Додо обаче, дали поради некадърността или поради някакви неопределени висши сили на пречене-на-бодисването, се запънал на един участък от трасето. Натискал натискал, брей не се бодисва и не става. В този момент един паяк се подал отвътре.

-Кой е, какво има? Додо ти ли си бе, пак ли си са напушел и онанираш на оградата, зяпайки комшийката, мама ти мизерник. Да са ма’аш от тука, че кат та лопна с ена паяжина втора употреба…

-Ае мълчи е, ко са месиш. Ни съ прай ся пред калинката на голямата работа. Боядисвам, не виждаш ли, оня урунгел пак ма върза да му върша работата.

-Тай кат гледам как боядисваш сигурно от 10 минути са пъниш на един спот неуспешнооо, Хъ-Гъ-Хъ-Гъ-Хъ-Гъ (така се смеят паяците).

-Ми ни ми улиза четката е, е*аси…

-Ааа управяй се, не ме интересуваш, ай че отивам да гледам Менспайдър 8.

-Кое му е интересното на т’ва, нз ко му гледаш, мъж ухапал някаф паяк и паякът станал емо-травестит с лепкава коса.

Денят минавал, та направо заминавал, докато Додо се молел да завали, та да спре да боядисва, но дъждът винаги отсъства, когато ти е нужен. Като се стъмнило лирическият псевдо-герой решил, че му е през перчема вече за оградата и отива на топло, да пие чайче с мляко. Инстинктивно погледнал надолу, а калинката още била там, само че боята почти се разтекла без следа от боядисване.

-Ех, ти що не каза, че не можеш да бъдеш намацан.

-Хората мацат всичко и после питат, а трябва да е обратното, защото, obviously, някой неща са ненамацваеми. Купих си невидим щит от ибей за 2 паунда. Cheers.

-Ми защо още стоиш тук, а не отлиташ?

-Гледам ти сеира как се мъчиш с тая ограда.