27.04.12 г.

duknow




Знаеш ли? Аз не. Затова питам. Питаш ли? И да питаш, няма да ти отговоря, защото не отговарям. Аз задавам въпроси, защото търся нещо. Какво е то, може и аз да не знам, но докато изглежда мистериозно и интригуващо, всичко е ОК. Ако се опитам да ти отговоря, то само ще те объркам. Ще те подведа.  Не нарочно, разбира се, no hard feelings hun. А може би и дори ще се направя на интелигентен и интересен с отговора си, защото винаги съм искал да бъда такъв или поне да изглеждам като такъв (или поне едно от двете,моля?)

Винаги съм искал и да изглеждам глупав, всъщност, за да не ме занимават хората с умнотии, тя обаче каква взе, че стана. Добре че външният вид лъже. То пък, видиш ли, колкото по-прост изглеждаш, толкова повече се мъчат да те поучават. Да те поумнят. На хората не им е приятно да има прости. Не че ако си умен спасението ти е гарантирано. От къде толкова народ и сите учители? Изведнъж излиза, че всички много знаем, че всички сме много умни и всички обичаме да помагаме? Ама не се бъркай, моля те, защото когато аз говоря за всички, имам предвид всички, които си позволявам да чета, а не всички, които изобщо съществуват, за чието съществувание аз и не подозирам. Количество хора, дали в добрината или простотата си, не съм сигурен за нито едно от двете, дават акъл. Акъла пък, според мен, е най-ценното нещо nowadays. И к’во излиза, щом толкова много хора го раздават, не че някъде съм казал, че са много, но може би го споменах преди малко, та щом го раздават всички, значи не е толкова ценен. Може пък да е безценен. Ако ти държиш тайната, ще я споделиш ли с първия случаен във фейсбук, който може да е счетоводител по професия и изнасилвач на малки момиченца по хоби, м? Ще споделяш ми, к’во ще правиш. Защото най-вероятно си мислиш, че като кажеш/напишеш нещо умно и готино и хоп, хората те харесват. Може и да си прав де, знам ли, какво разбирам аз от харесване, при положение, че по-лесно се получава обратното.  А от хора – още по-малко. Виж животните са друго нещо. Не че овършеринг синдрома е лошо нещо, даже е много забавно, ако не си много взискателен индивид.

А може пък и да са малко такивата хора, учителите, просто аз да се заблуждавам в противоположното. Виж как се подвеждаме…

Шантава работа, нали? / ама всеки казва „ааа, не знам”, когато става дума за някаква издънка – някой доносничат де, ама то това вече не е хубаво. Политиканстването имам пред вид.
Всичко, което искам, е простота. Simplicity. Всичко да е просто./ Ако гениалните неща наистина са прости, значи аз съм доста стабилен гений. /Без бюрокрация, демокрация, плурализъм и не знам защо ги умешах тия последните, ама искам да е просто. Аз на тебе, ти на мене. Be good to me and I’ll be good to you – Маршал. А не аз на тебе и ти на другите колко зле съм бил аз, после аз на теб колко си зле ти и к’во излиза, че и двамата сме зле, другите и те барабар с нас и на кой му е добре от цялата работа?

Като казвам искам, всъщност по-често имам пред вид мечтая. Ти знаеш ли к’во е т’ва? Ако очакваш да ти кажа, начи верно не знаеш.  Да мечтаеш, косвено казано, е да рискуваш толкова много, да жертваш хора и усилията им, да жертваш себе си и материалното си благо(ако имаш такова), за да подгониш дивото и да се излагаш most of the time. Да мечтаеш значи да си толкова луд за връзване, че дори да ти изглежда нормално.

Не ми повярва нали? Така те искам. Защото ако вярваш на клошар, за к’во си говорим?
Аре да откъснеш едно цветенце на приятелката си/ да направиш ена свирка на приятеля си, за да може света да е красив поне тая вечер, м? Навит/а ли си?

Топло ли ти е? На мен ми е топло. А можеше да не е, не ли…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...