7.08.12 г.

apathy or boredom part 2


Идеята се натриса в главата на момче, което, носейки фамилията Троцки и бидейки с еврейски произход, решава, че през 21 век е време за нов съветски съюз. Всичко, от което се нуждае, е да намери своя Ленин. Проблемът е, че действието се развива в постмодерен САЩ.

Тук започва търсенето. В нашия конкретен случай, отделен от този на Леон Троцки, но не този истинския, а неговата рекреация, наистина говорим за търсене  - търсенето на алтернатива.
Младите в България, били те ментално или физически такива, наистина имат това апатично усещане за липса на избор. Имат това чувство на безсилие срещу бюрокрацията и връзкарството, което ги води само и единствено към прокрастинация или, по-лошото, към емиграция.


Да, за жалост и поради куп причини, всеки видял се с повечко шанс, а и без такъв – бяга. Бяга, с идеята за по-добър живот, но истината е една такава, че повечето не знаят в какво се въвличат и остават разкъсани между два свята. Този на мама, татко и приятелите, и този, в който си никой до доказване на противното.


„Нямаш шанс, използвай го”

А тук не е толкова лошо. Глобализацията и интернет в частност отвориха вратите към света и елиминираха локацията. Има достатъчно сайтове, където, ако имаш необходимите знания и умения, можеш да правиш добри пари. Ако го можеш – защо ти е чужбина? Вярно е, че завършилите Харвард са много умни, но това е така защото там поначало приемат само много умни.

Бягат, защото не виждат алтернатива и бъдеще. От политически аспект това е много правилно. Или неправилно. Зависи. Почти няма политическа партия, която да не ни е управлявала, но и няма такава, която да се е задържала повече от един мандат. Не и в съвременната история на България. През социализма партията беше една и изборите бяха подробност. Сега има избор, ето, има демокрация, би казал министър председателя. Друг мислител, не толкова интелигентен разбира се, е загатнал, че ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят.
Странното е, че Европа в момента я залива социалистическа вълна, която май ще опръска и България. Толкова много млади хора имаше на събора на социалистите на Бузлуджа, че човек би си помислил, че партията никога не е остарявала. Кебапче факторът прави чудеса, но би било единствено логично, ако на следващите избори ни управляват леви с десни намерения или цяла коалиция червени с посинели мозъци.

Апропо какво се получава. Няма за кой да гласуваме, защото всичките са едни и същи. Няма и кой да предложим нов, защото за там се искат връзки. И сме обезкуражени и обеззверени в лоното на безсмислието и чакаме нещо да се промени от самосебе си. Апатия или просто скука…

Да, ама не. Трябва ни съюз, би възкликнал Троцки. Силно социално ангажирано общество се гради от хора, не от овце. Пословичния балкански манталитет винаги ще отрече факта, че сме овце и ще удари по масата, но статистиката е на друго мнение.  И ако всичко това е такова, каквото изглежда, то виновен не е Костов или Тато, а виновни сме си ние.

Защото не сме направили нужното. Не сме направили достатъчно. Не го правим и сега…
Проблемът не е от липсата на възможности – има ги. Но за да види човек възможност първо трябва да се научи да вижда по далеч от носа си.

Едно изследване сочи, че човек вижда носа си през 90% от времето, просто подсъзнателно избира да го игнорира. И ние, балканските народи сме така, опции има, просто подсъзнателно сме се предали и отказваме да ги видим.

И казваме, че няма алтернатива. И си мислим, че не може да се създаде. И обвиняваме държавата, власт имащите, власт изгубилите, общината, та дори и мангали.пдф. Всички други но не и тези, които трябва.

И младите бягат ли, бягат. Друг е въпросът дали изначално имат умствения капацитет да постигнат нещо повече от чистач. А и, доколкото съм чувал, на запад не е само до ум, трябва и постоянство и дисциплина, все ‘характерни’ черти за средностатистическия българин.
Тук някой заклет родолюбец би възкликнал по адрес на емигрантите, че щом искат да бягат, значи не заслужават родината си. И може би е прав. Защото какво е една нация, съставена от родоизменници? О, wait…


Някои, за щастие, остават и се развиват и им е добре тук. Водят социално активен живот не само в социалните мрежи, но и извън тях. Но вечно мрънкащите платени и неплатени драскачи насаждат, че те са изключение. Защото тук всичко хубаво се случвало по изключение. И може би  са прави.

Защото като излезеш от панелката не виждаш път. Виждаш само мръсотия. Асфалтирано е само на места, и пак има какво да се желае още. Опитваш се да пресечеш, обаче няма пешеходна, а там, където има, често е и изтрита. Качваш се градския транспорт и ти смърди. Мръсно е, не се поддържа, повечето от машините са остарели и отдавна носят табелка „амортизирай ме”, да не говорим и лятото каквато е жега, а зимата какъвто е студ. Защото като слезеш и тръгнеш в някаква посока се спъваш в кофти сложените плочки. Гледаш как почти всички наоколо нехаят за случващото се. Изживяваш един малък ад всяка сутрин, докато отиваш на работа…

Та си говорехме за алтернатива.

/Един мрачен сценарий гласи, че след 25 години в България пенсионерите ще са над 2,5 милиона, а броят на българите изобщо ще е около 5 милиона. Като добра новина може да се възприеме, че с актуалните темпове, с които се движи глобалното затопляне, шанса да изчезнем много преди това е огромен./

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...