12.08.12 г.

заглавие


-Вярваш ли в чудеса?
- Животът ми си е чудо сам по себе си.
- Значи вярваш.
- Не съм казал подобно нещо. Вярата е за слабите.
- Последният път като проверих нямаше и 60 кила.
- Не ме приемай буквално.
- А как?
- Небуквално.
- А, да, прощавай, че не се сетих.
- Хората обикновено не се сещат, простено ти е.
- Хората имат пълно право да не се сещат и да остават неразбрани, какъв обаче е твоя проблем?
- Че трябва да се занимавам с хора?
- Не харесваш хора?
- Харесвал ли съм някога?
- Може би?
- Може би не.
- Ами… жените? Те не са хора, нали.
- Хора са и още как. Като такива обаче, те са непостоянни. Усвоили са най-лошото у един човек.
- Никой не е вечен, съответно постоянен.
- Ти и твоята евтина мъдрост.
- Ти и твоята прескъпа арогантност.
- Живот, какво да го правиш…
- Да го живееш, примерно?
- Ти и да не го живееш, пак там.
- После не бил песимист!
- За жалост, напоследък оптимизмът придоби много песимистични измерения, дори и за реалност като тази.
- Реалността е нещо, което лесно се манипулира.
- Но понякога ти писва.
- Хах! Защо не ти писва да ядеш?
- Писнало ми е и още как! Просто нямам друга алтернатива, все още. Никой не е избягал от природата си. Не и жив.
- Ами, давай тогава да се гътваме!
- Прекалено лесно е. Трябва ми нещо по-смислено за справяне.
- А-ха. Ти и твоят вечно обягващ смисъл.
- Смисълът, приятелю, е нещото което, ако не ги бяха излъгали така брутално за светия граал, щяха да търсят тамплиерите и да измрът от скука. Всеки век има нужда от своята утопия. Стига глупости, кой раздава?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...