10.08.12 г.

БДЖ част…поредната


/Всички съвпадения с реални особи са напълно случайни и по-скоро фиктивни. Историята е базирана на действителен случай./

Един слънчев ден в София, европейската столица на РБ (щото има и неевропейска – Перник), прекалено слънчев ако трябва да бъдем обективни, едно момче реши да използва услугите на Българската държавна железница (а.к.а БДЖ).

Спирайки се пред мръсната не само на пръв поглед, но и на втори, трети и всеки следващ, то реши да си купи билет преди да е пипнало някаква бактерия. По най-бързият начин се ориентира към свободната каса или поне тази с най-малко пенсионери, извади си картата за намаление – защо иначе човек би използвал държавната железница, ако не заради тия 50% - и най-учтиво помоли касиерката за билет до Сливен.

Качвайки се във влака, вече припотен поради 20-те килограма багаж, които мъкнеше от Овча Купел насам, нашият герой се зарадва на късмета си, тъй като съдбата му бе отредила приятни съкилийници, които да го придружават по време на мъките.

Влакът беше „Чайка”, но тъй като във Форскуеър имаше регистриран някакъв друг влак със същия маршрут, само че наименуван „Слънчев Бряг”, се чекна на него. Младежи, какво да ги правиш, този чек-ин вече за нищо го нямат.

По някое време влакчето е потеглило, но Добрин (така се казва момчето), бидейки отнесен в историята, която се четеше на електронния му четец, изобщо не усети този момент. Учуди се, че минава много време, а не му се доспива. Обвърза тази странност с жегата.

Всичко вървеше добре и се движеше по график, което много изненада Добчу, обаче не щеш ли, на една забутана гара, на име „Твърдица”, кондуктора алармира, че имало авария и влакът ще стои тук поне един час.

-Ухаа, цял час – каза си Добрин, който по случайно стечение на обстоятелствата има Баба в Твърдица и е родом от там – Ще прибягам да видя баба за 5 минути. Извинете – обърна се той към кондуктора – Сигурно ли е, че ще постоим тук? Имам ли поне 10 минути?
- Имаме поне час.

И той хукна безгрижно, оставяйки багажа си и всичко в купето. Все пак взе телефонът си, защото не обичаше часовниците, а трябваше някак си да отмери тези 10 минути.

Щастлив, че е получил тази невероятна възможност от съдбата и прекарал страхотно 5 минути с роднините си, Добрин трябваше да преживее разочарованието, което го сполетя инстантно, когато, връщайки се към гарата, той някак си забеляза, че влак няма…

-Олеее, тия к’ви са простаци. Как можах да му се вържа на тоя, че влака ще стои. Ама и аз каква съм шматка. Т’ва в днешно време да нямаш вяра на кондуктор – мъмреше на себе си, докато набираше майка си по телефона. – Ало, Маме, слушай сега много внимателно. Като пристигне влака, качваш се в първи вагон и сваляш сак, фотоапарат и раница + нук от място 94, защото аз съм в Твърдица, а влака тръгна без мен.

Следващото нещо, което в паниката си реши да направи Добчиту, е да тегли една майна на ръководителите-движение, защото някой трябваше да е виновен и този някой нямаше да е той. Не и този път. (виж тук). Ръководителят-движение пък се оказа познат, видиш ли, бивш приятел на майка му, на който Добрин така или иначе беше понабрал в последните няколко седмици.

-Сега да го убивам ли, да го моля за помощ ли…

Той обаче се усмихна и някак си през зъби изсъска, че, нали, така и така, кондкуторът го е изментил и е останал без багаж, документи, е-четец, dslr и т.н. От кабинката в Твърдица веднага потеглиха инструкции към влакозанимаващите се неинтелектуалци и всекупно взеха решението да свалят багажа на Клетника на Шивачево, от където той с пътническия ще си го вземе.

Момчето си помисли, че е много жалко, че няма багаж като на Ринсуинд, който да го следва навсякъде и от време на време да поступва лошите кондуктори. Интересното беше, че в живота на му са се намесвали много неща, но сякаш не би се притеснил толкова при евентуалната загуба на жена/съпруга, колкото при идеята, че губи нук, канон и два чифта конвърс. Дори не се сети за документите си, които …

Както и да е, на Шивачево момчето се запозна с багажа си, но се оказа, че скоро няма да тръгнат и ще почакат доста. Реши да си уплътни времето със снимане.

ze result

Някъде по време на второто или третото ясно забележимо отчаяние, което беше в процес на преизписване на лицето на Добчо, някой мина и забра всички от гарата със страхотната новина, че ще скокнат до Чумерна (т.е. спирката след Шивачево).

-Якооо…

На Чумерна, за ‘голяма’ изненада, пътническия влак се изравни с „Чайката” и тъй като псевдомомичето имаше билет за „Чайка” с място, реши да се върне и да види приятната си компания от купето и да им разкаже на бързо какво се е случило с него.

Влакът тръгна сравнително бързо, а из купето се носеше нескрито недоволство от железницата и някой дори спомена, че ги съботирали, за да ги приватизират. По едно време израженията на всички се скапаха, тъй като дружно установиха факта, че минават покрай свинеферма, от която се носеше неистова миризма, а в тази жега би било самоубийство да се остави неотворен отвор и съответно… Да, знаете как е.

-Ако искате животът Ви да стане интересен, просто се качете на влак. Удоволствието е гарантирано – не пропусна да покаже завидното си чувство за хумор Добрин.

И точно когато си помисли, че ужасът за деня е приключил, на слизане от влака трябваше да стане свидетел как едно възяко цигане, мъжко момче, бе гримирано и облечено като проститутка и се отъркваше в два други магнала.пдф, а страничен наблюдател ги снимаше за фейсбука…

Тhe end.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...